HTML> Символи и украса

 

 

 

 

Хляб и литургия

Светата литургия

Приготвяне на просфорите

Приготвяне на просфорни печати

Евхаристични печати

Евлогични печати

Символи и украса

 

Символи и украса


Най-важният символ в порсфорният печат е Агнецът. Той е квадрат, разделен от кръст, в който са изписани буквите ИС ХС , а под тях НИ КА. Квадратът, който се приема за символ на Св. Богородица изобразява копието, с което е разпнат Христос, гъбата и два триъгълника един в друг – стилизирано изписване на гръцките букви МΘ, а над тях отново кръстен знак. При печатите с пет полета знакът на Богородица заема дясното рамо на кръста, а вляво са разположени в квадрат девет триъгълника в групи от по три (чинове). Около тях има слънчеви лъчи, житни класове и др. Понякога квадратите са вписани в кръгове, около които се разполагат розети с плитка резба и други декоративни мотиви.
Преобладаващата част от печатите завършва с тесни или широки полета или фризове. Често фризовете са изпълнени с геометрични орнаменти, резултат от прави, коси или зигзаговидни линии, а понякога в тях има триъгълни, правоъгълни, кръгли или елипсовидни мотиви.
Някога първите християни рисували по подовете и таваните на каткомбите листа, лози, плодове, гроздове, птици, жътвари, пастири и прочие, т.е. все образи от земеделския живот, срещани и при езическите паметници, но носещи нова символика при християните. Тези ранни символи намират място и върху печатите за хляб от древни времена до днес.
Рибата е един от най-често срещаните символи в периода ІІ – ІV век. Буквите на гръцкото й название образуват израза Иисус Христос Божи Син Спасител. Рибата е символ на св. Евхаристия на св. Кръщение. Като евхаристиен символ в иконописта често е изобразявана на гърба си с панерче, пълно с хлябове и съд с вино. В българската традиционна култура рибата е често срещат символ за декорация на различни предмети. Срещат се и печати за хлябове с форма на риба, както и печати, които отпечатват мотива рибена кост върху тестото.
Агнето е символ на Божия син, когато пророк Исаия видял като Агнец (Ис. 53:7) и за когото  св. Йоан Кръстител казва :”Ето Агнецът Божи, който взима греховете на света” (Йоан 1 : 29).
Лозата също е символ на Христос, който казал за себе си :”Аз съм истинската лоза”(Йоан 15:1).
Кръстът като мотив е познат при множество култури от стари времена, а според християнството е символ, който напомня за изкупителната кръстна смърт на Христа и се изобразява навсякъде в храмовете и върху свещените предмети, одежди, освен върху пода, за да не бъде тъпкан (73 правило на Пето-Шестия църковен събор) от ІІІ век.
Гълъбът символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух. Върху някои от печатите за хляб, оформени в горната си част като кръстове, срещаме и  сцени от Светото Писание, които са наситени със символично значение.
Двуглавият орел, във вариантите като герб на Цариградската патриаршия е често срещан мотив в декорацията на предимно елипсовидни или ромбовидни печати. В митологиите на много народи орелът е представен като символ на мощта и победата, като свещена птица, символ на небето, слънцето и светлината. В народното ни творчество и традиционното изкуство  е един от символите на короната на световното дърво.  
Сравнително рядко върху кръстовете се срещат християнски небесни типажи - херувими и серафими, както и конкретни изображения на светци.
Херувимът се изобразява обикновено като ангел с две крила, а Серафимът  като ангел с шест крила. Релефните изображения на светци се изработват по иконографските схеми, указани в зографските ерминии, в основата на които след ХVII век стоят тези на поп Данаиил Хилендарец (1684) и Дионисий от Фурна (1733). Например св. Георги обикновено се моделира като конен воин, убиващ змея.
Традиционно в българската дърворезбена пластика присъстват стилизации на цветя, вейки, соларни розети, които имат християнски подтекст, свързан с райските градини, Иисус Христос като слънце на Вярата, огряваща всеки земен кът и пр.
Често срещана украса е Световното дърво (Дървото на живота) в различни стилизирани изображения. Дори според част от изследователите наличието на печати за хляб, завършващи в горната си част като кръстове се извежда именно от симбиозата между дървото на живота и кръста.