HTML> приготвяне на просфорни печати -2

 

 

 

 

Хляб и литургия

Светата литургия

Приготвяне на просфорите

Приготвяне на просфорни печати

Евхаристични печати

Евлогични печати

Символи и украса

 

 

Приготвяне на просфорните печати 2


Просфори се правят на няколко подобни места в Атон. От тях те се разпространяват по всички православни земи. Купуват ги основно монаси, дошли на поклонение, но част от тях вероятно се купуват и като туристически сувенири. Църковната анонимност се запазва и майсторите по принцип не оставят името си или някакъв “фирмен” знак, но по стила на резбоване някои от тях могат да бъдат разпознати. Върху обратната страна на печата понякога се изписва ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ (Света Гора). В миналото към някои от по-големите български манастири като Рилския и Бачковския монаси или майстори също са правели просфорни печати, които са се ползвали от манастирите и са се продавали на поклонници. Вероятно и майсторите, които са изработвали дърворезбените иконостаси за храмовете са изработвали печати за св. Литургия.
По-различно е положението с домашните печати, които могат да бъдат правени както от майстори – дърводелци, бъчвари и резбари, така и от любители (т.нар пастирска дърворезба). Разбира се и пастирът - дърворезбар също може да постигне високо качество на работата си, но често е аматьор, който просто запълва времето си. Той набавял дървен материал от горите.
Благодарение на предавания от поколение на поколение опит и вътрешния усет той подбира дърветата според твърдостта и структурата на дървесината, както и изхождайки от качествата на дървото, което не бива да лепне и да може да пренася релефния образ на печата върху тестото. Майсторите ползват различни части на дървото - клон, стъбло, чатал, в зависимост от това с каква големина и форма трябва да бъде печата. Обикновено се подбира материал с мека структура на дървесината - от тополи, липи и върби. Мекотата на този материал дава предимство при работата и се получава дълбок резбен орнамент, като лесно се оформят и външните стени на предмета. В Родопите един от предпочитаните материали е кленът, който е издръжлив на влага и вода и „не лепи”. А и жилавостта на клена предпазва готовите предмети от напукване. Според народните знания здравината на изделията зависи от времето, по което е отсечено дървото. Голяма част от кленовите дървета се отсичат през пролетта, тогава, когато по дърветата текат множество сокове. Вярва се, че върху здравината на дървото оказва влияние и луната. Дървото е много здраво и защитено от дървояд, когато е отсечено в дните, когато след пълнолуние луната започне да намалява.
При изработката на предметите пастирите използват няколко инструмента. Най-напред дървото се отрязва и оформя грубо с помощта на секира, а после се използва обикновен нож-делач. Пастирите работят с изнимала, джобни ножчета - костурчета, пергели, железни замби и шила. Опитните пастири не очертават предварително нарезите с молив, а пристъпват към работа направо след оформянето на печатите. Набелязаните мотиви естествено включват каноничните надписи ИСХС НИКА, както и различни други християнски символи, като всичко зависи от познанията и уменията на резбарите. Място в декорацията намират различни геометрични, растителни, зооморфни и антропоморфни форми, характерни за всички сакрални обекти.Често те декорират и дръжките на печатите, които също могат да бъдат използвани за поставяне на отпечатък върху тестото. При кръглите печати усилията им са съсредоточени върху дълбочината на нарезите, изписването на буквените знаци, знаците на Богородица и чиновете, където се придържат към каноничната форма. Свободата на въображението им се развихря в по-голяма степен при декорацията на полетата около каноничните елементи. Те се попълват с листа, слънчеви лъчи, житни класове, триъгълници  или отделни кръстни знаци.
Така издялания печат не е готов автоматично за употреба. На много места преди да се постави върху първия обреден хляб, просфорния печат се оставял 40 дни в църквата, особено ако не е закупен от манастир.