HTML> Светата литургия

 

 

 

 

Хляб и литургия

Светата литургия

Приготвяне на просфорите

Приготвяне на просфорни печати

Евхаристични печати

Евлогични печати

Символи и украса

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Светата литургия

 

Православната литургия се състои от три части : Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните. Думата проскомидия е гръцка и означава принасяне или донасяне. Тази част от Литургията е наречена така, защото древните християни, като отивали на Литургия донасяли със себе си хляб, вино и елей за извършване на тайнството. Поради това и самият хляб се нарича просфора - приношение. По-късно донесените от вярващите хлябове били заменени от специални обредни хлебчета, приготвяни в самата църква, манастир или от упълномощен от църквата човек, отговарящ на определени изисквания. В проскомидията просфората става символ на самия Христос. В ритуала служащият свещеник изважда с копието средната част на просфората, наречена Агнец, изрязва и други по-малки частици в чест и памет на Св. Богородица и на деветте чина Божи угодници:

ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и др., изрязва също частици за духовната и светската власт, за живи и покойни християни. Агнецът напомня страдащия Христос – както в Стария завет за негов предобраз е служело пасхалното агне, което евреите, по Божия заповед, заколвали и изяждали за спомен на избавлението им от робството в Египет. Макар че в Православната църква Литургията се извършва с повече просфори (до пет), всъщност за тайнството Евхаристия се употребява само една, един хляб, тъй като всички вярващи в Христа съставят едно тяло Христово. Основание за това се търси в думите на Св. Апостол Павел : „Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб”
(1 Кор. 10:17).

prosphora

Просфора

След Литургията на оглашените започва онази част от Литургията, по време на която се извършва тайнството Евхаристия. Тази част се нарича Литургия на верните, защото на нея присъстват само имащите право да се причестят. Кулминационен момент в нея са думите, които Иисус Христос казва, когато установява тайнството:„Вземете, яжте, това е Моето тяло...Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет” (Мат. 26 : 26-28). Следва призоваването на Св. Дух и благославянето на Даровете – хляба и виното, като свещеникът ги благославя, а всичко това е придружено от песен на църковния хор. Това е свещенодействие, при което хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови. Това всъщност е и невидимата част на тайнството Евхаристия. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, причестявайки се със Светите тайни, влизат в тясно единение със самия Христос и в него стават съобщници на вечния живот. Евхаристията не е само тайнство, което съединява вярващите с Христа, но и жертва, принасяна за живи и мъртви.

diskos

 

Разположение на частиците върху дискоса

В проскомидията всяка подробност и жест имат своето символно значение. Свещеникът прави кръст с копие върху просфората до три пъти и произнася думите : „Во возпоминание Господа и Бога и Спаса нашего Иисуса Христа”, което значи, че това е хляб - жертва на Господа за възпоминание на страданията и смъртта Му. А спасителните му дела се изобразяват с разрязването на просфората.  Централната частица се нарича Свети Агнец и означава тялото Христово. На дискоса се приготвя, освещава и раздробява  Светия Агнец. Дискосът напомня за яслите, на които е положен Божественият младенец и гроба на Спасителя. Първоначално Агнецът се полага обърнат с печата надолу след думите на дякона : „Принеси в жертва”, след което свещеникът го разрязва кръстообразно, като произнася: „Отземи греховете на света”. Отново обръща Агнеца с печата нагоре, пробожда го с копието от дясната страна, така както един от войниците пробожда Христос и изтича кръв и вода. Свещеникът получава от ръцете на дякона Света чаша, наречена потир, вода и червено вино ведно с думите : „Благослови, владико, святото съединение”. След позволението насвещеника дяконът влива виното и водата в потира. После свещеникът вади триъгълна частица в чест на Св. Богородица и я поставя вдясно на Агнеца. След това се вадят 9 триъгълни частици за 9-те евангелски чина

- за апостолите, светителите,мъчениците, преподобните, безсребърниците, Св. Йоан Кръстител, Св. Боготци Йоаким и Ана, светията на деня, патрона на храма, както и частица за Св. Василий Велики или Св. Йоан Златоуст в зависимост чия литургия се служи. Тези частици се полагат отляво на дискоса. Вадят се частици за живи и умрели несъвършени членове на църквата. Свещеникът си вади частица от тези на живите. Понеже частиците за живите и умрелите, както и за светиите, нямат осветяващо и очистващо действие, те не се преобразяват в тяло Христово и не се дават на вярващите за причастие, те са само дарове, приношения и жертви за благодарност. Такова действие има само Агнецът като жертва и тяло Христово. Когато отрязаните триъгълни частици се поставят над дискоса, над него се закрепя звездицата. Това са два метални полуобръча, съединени в кръст, като чрез звездицата Агнецът е предпазен от допир с покровеца. Звездицата напомня за звездата, която при раждането на Христос се спира на мястото, където се намира Младенеца.
На всяка ежедневна служба се приготвя “просфора” от долната част на която (без печат) се дава т.нар. “нафора” на вярващите, които я поемат на гладно.